1.
"Нали не ви притискам силно?", попита ги той прелъстително.
"Не-е-е! Искаме още! Още! Още!", заскандираха сладострастно те. И се натиснаха още повече.
"Нали не ви задушавам и душа?", попита ги той нежно.
"Не-е-е!", изхъркаха те, стиснати за гърлото. Все пак едната му ръка беше заета да реже ленти. 
"Нали не ви пращам гадни есемеси?", попита ги той любовно.
"Не са гадни, не са гадни! Напротив! Ох-ох!", отвърнаха сластно те.
"Нали не ви карам да пишете колко съм велик?", попита ги той величествено.
"Велик си! Велик си! О, Боже! Ах-ах!", отвърнаха те.
Той ги перна по овчите муцуни.
Те изблеяха благодарно.
Така разговаря г-н Бъ с журналистите Си.

2.
Те се простряха в краката му мекотелно и бойкоугодно.
Той си изтри мокасина "Армани" в лицата им.
Те простенаха бойкосервилно.
Той се изхрачи бойковеличествено.
Те припаднаха бойкопоклонно.
Той се позабавлява с тях до припадък.
Те го нацелуваха бойколъстиво (ръчичка, краченце, глезен, колянце, скут и гдето им падне).
Той ги нарита гдето му кефна.
Те изцвърчаха благодарно и бойкопослушно.
Той им се отблагодари с презрение.
Те го направиха почетен член на своето унижение.
Той ги поправи, че е пълновластен господар на тяхното падение.
Те му се обясниха в патологично бойколюбие.
Той на тях - също.
Те го прогласиха за Гоген.
Той отвърна, че е Ван Гог.
Те рекоха, че е Пикасо.
Той позира с меча на Конан Варварина.
Така разговаря г-н Бъ с художниците Си.

3.

"Благоволи, Бащице!", рекоха те низкопоклонно.
"Вие не ме интересувате!", сряза ги той.
"Ама... ние... такова... благоволи... така де... криза е...", измрънкаха те жалостиво.
"Не ме занимавайте, моля ви се!", каза той скромно, почти свенливо.
"Обаче... нали така... ние за теб винаги, Бащице...к`вот` кажеш... Благоволи!", прохленчиха те сърцераздирателно.
"Е, хайде, хаирлия да е! Като сте рекли! Няма да ви строша хатъра, я! Ама нали знаете - аз си имам моята социология. Където и да отида, хората се тълпят, искат да се снимат с мен, да ме пипнат, носят ми баници и вино, и песни пеят за мен", рече той благосклонно разчувстван. 
"Ами така кажи, Бащице!", възрадваха се те на туй очаквано благоволение.
И захванаха да Му приподнасят електорални баници и руйно вино, да Го демоскопират високонаучно, да Го милват по бицепса и трицепса, да Го цункат по рейтинга, да Му лъскат имиджа и в химни победни да Го възпяват, досущ като Екстра Нина и Никол, и всичките поп-фолк-икони и чалга-диви и взети заедно, и даже по-страстно от тях.
И велико веселие настана.
Така разговаря г-н Бъ със социолозите Си.
 
4.

"Мразете се!", заповяда той.
"Ще`с`стараем!", отвърнаха те. И без друго се мразеха.
"Обичайте се!", заповяда той.
"Ще`с`стараем!", отвърнаха те. Непосилна работа.
"Бъдете в стрес!", заповяда той.
"Ще`с`стараем!", отвърнаха те. А изобилните им стреснушки трепнаха.
"Вие права нямате!", каза той.
"К`ви права?!", удивиха се те. Самоотвержено.
"Подслушвам ви!", уведоми ги той.
"И в банята, и в банята!", отвърнаха те. Примирено.
Така разговаря г-н Бъ с министрите Си.

5.

"Не сте ми симпатични!", каза той.
"Това не се отнася за нас", казаха Неговите депутати.
"Не сте ми приятни!", каза той.
"И това не се отнася за нас", казаха Неговите депутати.
"Не искам да ви гледам!", каза той.
"Това съвсем не се отнася за нас", казаха Неговите депутати.
"По цял ден се кикотите и лапате кюфтаци!", каза той.
"Не сме ние!", казаха Неговите депутати.
"Вие сте безделници!", каза той.
"Абсурдно е да се разграничим от нашия лидер", казаха Неговите депутати.
"Може да сме безделници, ама не сме без празници!", каза Цецка и разпусна парламента.
Така разговаря г-н Бъ с Парламента Си.

6.

"Вие сте негоден мат`рял", каза той.
"Така е, така е! За нищо не ставаме! И за мат`рял не ставаме! Умряла работа! Ние сме един кенеф!", отвърнаха те един през друг.
"Вие сте едни негодници!", каза той.
"Негодници сме!", отвърнаха те. И един възторг ги преизпълни.
"Абсолютни негодяи!", каза той.
"Абсолютни и отгоре!", отвърнаха те. И едно вдъхновение ги споходи.
"И сте неблагодарни!", каза той.
"Адски!", потвърдиха те без страх.
"Вие сте като моите кучета!", каза той.
"Ние СМЕ твоите кучета!", възгордяха се те.
"Затова ви държа на къса каишка!", каза той.
"Дръж ни!", отвърнаха те.
И Го близнаха по ръчицата.
Той ги удостои със зверски ритник.
Те изквичаха, щастливо удовлетворени. И отидоха да се пощят на слънчице, пък и по бира да излочат, и всеки показваше благоговейно къде точно го е ритнал височайшият трандафор.
Така разговаря г-н Бъ с народа Си.

7.

А през това време...
"Имам един въпрос", каза Бялата лястовица, кацнала на едно дърво.
"Коя си ти, ма! Глей си работата! Я се виж на к`во мязаш! Не ме дразни! Не ме дразни, ти казвам! К`ъв въпрос, ма! Баш на тебе ли ша отговарям! Махнете я тая черна овца оттам! Ша ма дразни тя мене! Нерви ша ми образува! Въпроси ша ми задава! К`во ма гледаш, бе, Цецо! Прибери я тая черна овца! Вед-на-га! В ареста! В ареста!", изръмжа той.
"Бе-е-е-е!", изблея медийната кошара и присви в напрегнато ожидание овчите си очета.
"Ме-е-е!", измекаха високохуджествено козлетата откъм арт`гюбрето.
 "Ко-ко-ко!", извиси високонаучен глас социологическият кокошарник.
"Грх-грх!", прогъргори многозначително правителственият зеленчук, поникнал връз парламентарното гумно.   
"Джаф-джаф!", скокнаха кучетата и навириха настъпани опашки.
"Дръж!", викна г-н Бъ.
"На колене!", изкомандва г-н Цвъ.
"Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!", изплака бялата лястовица от висинето.
И отлетя.
И даже камерата на "Полюцай пикчърс" не можа да я улови.

P.S.

"О, не! Това не се отнася за мен!", казвате вие в дълбок възмут.
Тъй ли? Сериозно?! Виж ти!
Я си припомнете следните думи:   
"Лакеи!
Лакеи!
Мръсни лакейчета!
Аристократични блюдолизчета!
Напред, лакеи - бъдещето!
Бъдещето е ваше!
О, мили, мазни, грациозни, тънкоманиерни!
Високохудожествени лакейченца!
Лакеюшки! Лакейчонки!
Ла - ла - ла! Ла - ла - ла! Лакейченченчета!
Лакейове! Лакеища!
Лакееееиии!
Лакеиииии"
Думите са на Христо Смирненски. Написал ги е на последната страница на своя дневник, малко преди да угасне от туберкулоза на 18 юни 1923-а, ненавършил 25 години.