Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2011 18:42 - Вирусът, наречен демокрация
Автор: cnyyk Категория: Регионални   
Прочетен: 2203 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 17.12.2011 18:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   
Дори и в люлката на демокрацията САЩ властват парите, а не народът
Или как на практика се прилага у нас властта на народа   По решение на Общото събрание на ООН 15 септември се отбелязва по света като
Международен ден на демокрацията. Тази година той ще се чества за трети пореден път, така че е обяснимо защо този празник все още не е достатъчно популярен. Всъщност какво точно има да се празнува на него? „Демокрацията – казва Джек Лондон – е мечтата на глупаците, демокрацията е същата лъжа, каквато е религията, и служи единствено за това да не се бунтуват работниците. Когато те са стенели под бремето на непосилния труд, били уговаряни да го изтърпят и били подхранвани с басни за царството небесно, където бедните ще бъдат щастливи и сити, а богатите и умните ще горят във вечен огън. А когато тази лъжа вече повехнала и у хората възникнала мечтата за демокрация, умните се постарали тя така и да си остане мечта, само мечта”.
Мечта ли е демокрацията и има ли тя почва по света и у нас? Всички сме учили по история, че самата дума „демокрация” произлиза от гръцката „демос”, т.е. народ и „кратос” – власт, сила. Сиреч „народовластие“ или още „власт на народа”. Това значи всяка човешка единица в държавата да взима участие в управлението й. Само че в люлката на демокрацията Древна Гърция това, което днес ние наричаме „народ” (разбирай нация), всъщност са били жителите на полиса, тъй като нито гърците, нито римляните са успели да преодолеят по някакъв начин разбирането си за държавата, като за град. Днес обаче не съществува нито Древна Гърция, нито Древния Рим и целият ни народ не може да се смести на един площад. По тази причина съвременните демократи са измислили хитростта народът да си избира представители, които да изразяват неговата воля. Логично, нали? От тази гледна точка може би най-вярната дефиниция за демокрацията ни дава една английска поговорка, според която „демокрацията е преди всичко процедура”. И така мнозинството гласува и демократично си избира кой да управлява
вместо него. Но дали всички, които участват в изборите, разбират от политика, икономика, образование, здравеопазване, култура и пр. Със сигурност не. Но именно избраните с техния глас представители във властта ще решават политическата, икономическата, образователната, здравната, културната и пр. съдба на държавата. Интересно, как човек, който си няма понятие от определена област, може да разбере дали неговият избраник е вещ в нея. Но по-важното е, че изборът му е демократичен, нали?


imageАко нямаше демокрация у нас, щеше ли фолкпевачките да се кипрят в родния ни флаг, без да бъдат линчувани

Сегашният ни премиер преди време се изцепи, че българският избирател е материал. Не знам защо го нападнаха за тези му думи, при положение, че наистина електоратът е градивният материал на демократичното правителство, както става ясно от горните разсъждения. Но да се върнем отново към тях. След като „материалът” не може да прецени в болшинството си кой колко разбира от управление и от същността на проблемите в различните професионални сфери, той взима, че се ориентира за кой да гласува по външните признаци на кандидата – най-вече по неговото красноречие и обаятелност. И харизма, разбира се. Той гласува за този, който обещава повече благоденствие и благинки. Ако някой вземе, че провъзгласи намерения да направи задължително висшето образование и владеенето на китайски език например,  никога няма да бъде избран, но този, който обещае, че ще премахне акциза върху домашната ракия – със сигурност ще се докосне до властта. Властта на народа.
Но да оставим политиците настрана. Да се съсредоточим върху самата демокрация. Нейният основен лозунг е всеобщото равенство. Има ли въобще някакъв шанс някога това да се случи? Та и в Древна Гърция патрициите и плебеите не са били равни, нито пък аристократите и робите в Рим. А уж там е имало демокрация. В прехвалените днешни икони на демокрацията – Американските щати, расизмът си съществува, колкото и да го прикриват с камуфлажните названия на неграта  „афроамериканци” или просто „тъмнокожи” братя. Дори измислиха едни такива хуманни и демократични закони, според които директно влизаш зад решетките за „обида”, ако наречеш негъра негър. И въпреки това чернокожите си остават в масовото съзнание като хора „втора ръка”.
С материалното равенство въпросът стои също твърде небалансирано. Как е възможно това, като по целия свят парите и имуществото се предава по наследство. В повечето случаи, ако родителите ти са заможни, ще си такъв и ти, ако са бедни, трудно ще избегнеш мизерията. Къде дават пари „всекиму според потребностите”, ей така, демократично?! Е, ако ти провърви или се докопаш до някаква власт, може да станеш и милионер. Демокрация е все пак!
В образованието ни пък вместо равенство, цари повсеместна уравновиловка. Образованието до 16-годишна възраст в съответствие с чл. 53 от Конституцията на Република България е задължително и на всяка цена трябва да бъде постигнато. Независимо, че не всички ученици са с еднакви образователни и интелектуални възможности. Но от това демократично завоевание се възползват и тези, които едвам връзват тройката, и тези, които преливат от знания. Демократично, нали?
Що се отнася до сферата на културата, тя е една от най-трагичните жертви на демокрацията. Сигурно помните какво се случи в зората на родната ни демокрация. Изведнъж като свръхнова на небосклона се появи самиздатската литература и буквално наводни книжарниците с посредствеността и графоманията си. В музиката се пръкна жанра «попфолк» и стотици едрогърди силиконови разголени кучки за една нощ се превърнаха в звезди. Пошлите им песни превзеха етера и ефира, но това беше една такава, силно демократична вълна, и демосът ни остана много доволен. Културата ни стана масова и в нея се възцари тотална народна власт.


imageКориците на родните списания илюстрират най-добре що е демокрация

Несъмнено едно от най-хуманните неща при демокрацията е правосъдието. Престъпниците бяха оставени да се разхождат най-демократично на свобода. Дори се наложи мораториум на смъртното наказание. Вярно, тук малко равенството понакуцва, в смисъл, че извършилите кокошкарски прастъпления все пак стигат до затворническите килии, докато престъпниците на едро в повечето случаи изобщо не стигат до съд, но да не бъдем толкова дребнави. И те все пак са част от народа и като такива си разполагат със съответната власт.
В икономиката демокрацията изкорени несправедливата експлоатация на човека от човек. Работниците си извоюваха свободата да си организират истински демократични профсъюзи, които да защитават правата им и да организират стачните им действия. Това, че синдикалните организации се поизродиха впоследствие в политико-иккономически формирования, работещи в интерес на своята върхушка,  е несъществена подробност. Демократично е да правят каквото си искат. Властта е на народа и тъй като те представляват работещия народ, значи и властта е тяхна, нали?
Дори развлеченията ни станаха демократични. Къде ти при тоталитаризма такива небивали форми за прекарване на свободното време като казина, бинго, екскурзии в чужбина, фестове... Всичко е в името на народа.
Да не вземе да умре, не дай си Боже, от скука. Алкохол и наркотици вече има в изобилие. Е, има още какво да се учим от развитите демократични страни, където в израз на хуманизъм и демократичност дори раздават на бедните наркомани безплатни дози, но има време и за това. Щом народът иска да се друса, в края на краищата не трябва да му се пречи. Нали така е демократично?
Видно е, че демокрацията има почва у нас. Значи с пълно право можем да празнуваме международния й ден. Хубав повод да пийнем по едно за нейно здраве. Нищо, че в хумористичната световна Абсурдопедия (пародия на Уикипедия, б.а.), някои болни мозъци я определят като вирусно заболяване. Според техните съвременни изследователи, съществуват пет разновидности на това заболяване: Американска демокрация (Бушизъм), Конголска демокрация (Ебола), Зимбабвийска демокрация (Малария), Китайска демокрация (Птичи грип) и Мексиканска демокрация (Свински грип). Кой знае, може да се появи и някаква нашенска разновидност, когато му дойде времето, разбира се. Важно е все пак да се знае каква е симптоматиката на бушуващата епидемия от демокрация в остра форма, според зевзеците от Абсурдопедия. Най-важните от тях са: масово струпване на ресторанти KFC и McDonalds по ъглите на тротоарите, в пресечките, търговските центрове и изобщо навсякъде по градове и паланки; голямо количество патрулки със седящи в тях затлъстели полицаи, похапващи понички и пиещи кафе от улични автомати; телевизионни предавания, в които президентът на съответната държава се ръкува с Барак Обама, наричайки го свой брат, колега или просто приятен партньор; рекламни билбордове насред пустинята; стихийно преименуване на улиците в авенюта, както и сблъскването на всяка крачка с хора, говорещи лошо на американски, но още по-лошо на родния си език и т.н. Може да се каже, че горе долу почти сме се заразили от демокрацията, най-малкото вече сме вирусоносители. Така че «Да живее демокрацията!» и честит ни празник!



Гласувай:
3
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cnyyk
Категория: Новини
Прочетен: 1309766
Постинги: 654
Коментари: 502
Гласове: 480
Спечели и ти от своя блог!
Архив