"Бъдещият министър на правосъдието ще е човек, който се ползва с добро име сред европейските партньори на България". Такава презентация направи на новата си фаворитка за правосъден министър Диана Ковачева премиерът Бойко Борисов само преди два дни.
В очите на тази власт - да те харесват в Брюксел е сертификат за политическа пълноценност. В този смисъл едва ли Борисов може да намери по-мили думи, които да каже за някого. В речника му тази похвала е аналогията на предложението за брак в романтичните отношения.
Щом казва Брюксел - всичко е наред!
Тези дни обаче образът на Ковачева като неустрашим борец с корупцията, като рицар на прозрачността в страната, като адепт на върховната честност започна да се пропуква. Стана ясно, че зад опаковката "Прозрачност без граници" стои поредната организация, чиято единствена цел е безогледно да печели пари отвсякъде. Само така е възможно една организация за прозрачност да пише стратегии за производството на дървесна маса. И като отплата за непосилния интелектуален труд да получава 10 пъти по-голям хонорар от обикновено.
И няма начин в ГЕРБ да не знаят за тази страна на тяхното ново предложение. Няма начин да да не са наясно за всички оплетени схемички и шашми, в които тя участва. Не съществува вариант, при който Борисов поне да не се досеща, че предлага не върховното лекарство за правосъдието, а поредната преходна фигура, която иска да печели пари, а не да се ангажира с реалните проблеми.
Само че ГЕРБ вече нямат критерии за това какво е правилно и какво не. Тяхната самозабрава е като тежко пиянство. Те вече се чувстват освободени да правят каквото си искат, както си искат, без да дават обяснения, без нищо.
Как са нарича това?
Нека Брюксел да каже!