ГЕРБ призна само за 12 хил. души, извадени от избирателните списъци, според БСП обаче те са 400 хил. Екип на "Сега"

Искра Фидосова не смята, че 12 хил. българи, лишени от право на глас, са кой знае какво на фона на 7 млн. избиратели. СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ

Три дни след първия тур на изборите властта призна само за 12 хил. души с право на глас, които са извадени от списъците заради изискването за уседналост, макар че са отговаряли на условията. Според данни на БСП обаче техният брой е значително по-сериозен. Социалистите твърдят, че става дума за поне 400 хил. българи. Хората са били махнати от изборните списъци заради несъответствия между данните на ГРАО и тези на МВР. Шефът на парламентарната правна комисия Искра Фидосова обясни, че не е притеснена от числото (12 хил. души е един малък български град), тъй като е минимален процент от 7-те млн. избиратели.

Дали тази цифра е точна, не може да се разбере, тъй като регионалният министър Лиляна Павлова, на чието подчинение е служба ГРАО, обясни, че данните за 11 хил. от извадените от списъците са били поправени малко преди изборния ден. Но не стана ясно дали те са успели да участват във вота. Шефът на ГРАО Иван Гетов също се включи в хора на управляващите и също се опита да омаловажи проблема с думите, че става въпрос за много малък процент хора на фона на всички избиратели.

Кандидат-президентът на БСП Ивайло Калфин пък запита как МВР има информация за движението на граждани на територията на ЕС, където се пътува само с лична карта и не се подава специална паспортна или визова информация. Той призова ЦИК да направи необходимото за това тези избиратели да гласуват на втори тур на президентските избори. Това обаче едва ли е възможно, защото срокът за отстраняването на непълнотите и грешките в списъците изтече на 15 октомври.

Темата с лишените от право на глас бе захапана от опозицията в парламента вчера. "Хиляди български граждани попаднаха неправомерно в т. нар. забранителни списъци и не можаха да упражнят правото си на глас", заяви депутатът Мая Манолова (БСП). Тя определи това като безобразие и посегателство върху демокрацията. Манолова за пореден път критикува Изборния кодекс, в който правилата били създадени, за да обслужват ГЕРБ.

Зам.-шефът на ДПС Лютви Местан пък настоя анкетна комисия в парламента да проучи незаконните действия на МВР по организиране на изборния процес. Той цитира текст от Наказателния кодекс, според който, ако някой пречи на някого да осъществи избирателното си право или правото му да бъде избран, се наказва със затвор до 3 години.

-----ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР

"Сега" попита Върховната касационна прокуратура дали извън всекидневния бюлетин за разследвания и проверки за изборни престъпления обвинението ще се самосезира да провери всички съмнения за фалшифицирани протоколи от вота. В това число попада и ограниченото право на глас на 12 хил. души, неправилно попаднали в забранителните списъци. От ВКП отговориха, че не могат да се самосезират, преди ЦИК да е обявила официалните резултати от вота. Въпреки недоволството на политиците, в прокуратурата няма нито една жалба срещу въпросните нарушения. Затова и държавното обвинение няма основание да изземва протоколи и списъци.