Кънчо Стойчев е социолог, съосновател на ББСС "Галъп Интернешънъл".

- Господин Стойчев, казахте че ГЕРБ загубиха възможността по честен начин да спечели изборите. Това предполага ли, че всичко, което става е нечестно и че ГЕРБ ще спечели изборите?

- Нито едно от двете неща не означава. Това, което имам предвид е, че когато вътрешен министър води политическа кампания за избори, това не е неутралност, това е намеса, това е влияние върху хората. Представете си – в малко градче се разхожда вътрешният министър в качеството си на основен пропагандатор и агитатор за изборите. Каква е реакцията на хората и на неговите подчинени в малкото РПУ? За кого работят те? Това е конфликт на интереси безспорно между политическата и държавната длъжност. Във всяка една нормална, демократична страна полицията не е партиен орган. С този ход тя се превръща в партиен орган. В този смисъл играта става нечестна. Това е все едно реферът на футболен мач да е и треньор на единия отбор. Какъвто и резултат да се получи, мислите ли, че някой ще вярва на този резултат? Може този отбор, чийто треньор е рефера да играе 10 пъти по-силно от другия и заслужено да си спечели мача, но има ли нормален човек, който да каже, че мачът е спечелен заслужено?

- Има ли подобен аналог в света?

- Сигурно има в така наречените “бананови” и “маймунски” републики. В Европа, не съм сигурен дали има писано правило по този въпрос, но със сигурност неписаната практика е – не се правят подобни неща. Не съм чул вътрешен министър да оглави предизборен щаб в Европа сега.

- Самият вицепремиер и вътрешен министър заяви, че е по-полезен в отпуска…

- За кого е по-полезен, за гражданите ли? Няма никакво значение какво това лице заявява за себе си как хубаво работи – това няма никакво значение. Оценката дават хората.

- Имаме убийство по време на избори. Гражданите на Катуница от неделя мирно напомнят за смъртта на двете момчета. Как се действа в една правова държава в такъв случай?

- Не мисля, че връзката е толкова пряка. Явлението е много неприятно. Погазването на базови демократични избори, ползването на държавната машина за частно-партийни цели – това е важното. Да разсъждаваме, примерно, ако той си беше в кабинета в министерството, че нямало да има убийства, е наивно. Ще си има и убийства, ще си има и катастрофи, не можем еднофакторно да разсъждаваме. Проблемът е политически. Проблемът е, че това е петно върху българската демокрация. Проблемът е, че няма нормален, известен европейски политик, който да поеме подобно нещо. От Европейската комисия гледат на всичко това и се смеят, записват си в тефтерчето. Това са хора дипломати, те са също и чиновници. Няма да отидат – особено преди избори, да правят внушения. Но това не остава незабелязано.

- Тук имаше европейски представители, чието присъствие бе изтълкувано в интерес на управляващата партия.

- Това са евтини трикове, но не и официална позиция. Това така се тълкува: “Ето, дойде тук Барозу, значи аз ще управлявам вечно.” Няма такава връзка.

- Казахте, че се настъпват основни права. Коректно ли беше на единствения дебат между тримата най-изявени кандидати за президент да бъде наета социологическата агенция, която доскоро е била управлявана от началника на кабинета на премиера?

- Не е коректно, разбира се. Това се вписва в предишните въпроси за конфликта на интереси и за нечестността на играта. Слава Богу, беше прекратено – не се обявяваха резултати и се спести един по-голям скандал.

- Защо беше допуснат този конфликт на интереси?

- Не знам подробности, но за мен това е голям професионален гаф на журналистите в съответната медия, на тези хора, които са организирали целия дебат.

- Колко са реално социологическите агенции в България?

- Нямам точен списък, но тези, които регулярно работят и са с някакво доказано присъствие едва ли са повече от десетина.

- Какво ни показа дебатът в събота вечер?

- Аз съм остър противник на това да се гледа на политическите дебати и обсъждания като на футболен мач – т.е. кой бие, кой – не. В политиката едно обсъждане не е футболен мач, има елементи на зрелищност, елементи на напрежение. Дебатите имат друга функция – максимално да подпомогнат хората да се ориентират в своя избор и да преценят качествата на кандидатите. Надценява се ролята и значението на тези дебати в момента, когато се разглеждат именно като футболен мач. В цял свят публични политически дебати преди избори с по-голяма вероятност се гледат от политизирани хора, хора, които се интересуват от политиката и за това са седнали пред екрана. Неполитизираният човек няма да седне и да гледа. Политизираните хора в огромното си мнозинство са направили своя избор. Те гледат мача, но имат своя отбор и знаят за кого викат. Проучвания в момента на дебата от типа “За кого ще гласувате?” обикновено дават резултат към електорални нагласи, а не отчитат реално самата стойност и самото качество на дебата. Качеството и стойността се измерват с по-дълбочинни методи. Във всички случаи етиката изисква участниците в дебата да бъдат информирани предварително и да са съгласни или да не са съгласни, ако това се прави от самата медия, която ги е поканила. Ако се прави от външна фирма, несвързана с медията, не по поръчка – никой не може да ограничи подобна дейност. В едно свободно общество всеки може да прави проучвания, стига да е компетентен за това и да ги огласява. Това не би ангажирало съответната медия.

- Какво показаха кандидатите като познаване на темите, като отношение към проблемите?

- Показа, че Кунева и Калфин са професионални политици – нищо изненадващо, докато Плевнелиев не е професионален политик. Това беше видно във всяка една реплика. Репликите на Плевнелиев, който е един много интелигентен и възпитан човек, стояха чужди в неговите уста. Той произнасяше едни политически клишета от типа на “Вие защо бесите негрите?”.  Заучени фрази за Тройна коалиция, за не знам си какво. Той не беше себе си и загуби от това. Той е умен човек, ако говореше със своя език – така, както той вижда нещата, би спечелил много повече. Между другото Кунева успя да събуди симпатии именно за това, че до голяма степен се разграничи от собствения си високо бюрократичен език и се опита да говори на по-човешки език. При Калфин се видяха рутината и опитът на професионалния политик. Той е професионален политик – бил е министър, сега – евродепутат.

- Какво ще спечелят и какво ще загубят българите, ако начело на държавата има непрофесионални политици? Рутината помага ли или зависи от конкретната ситуация?

- Като всяка професия професионализмът помага. С което не искам да кажа, че не е редно непрофесионални политици да стават президенти, но ако бъдат избрани те ще се учат в крачка. Няма човек, роден научен – за каквото и да било. Това не е драмата. Ако бъде избран Плевнелиев, той ще се научи.

- В цял свят сега има протести, движението на възмутените се разраства, но тази тема сякаш не присъства в обсъжданията на нашите кандидати, все пак, ние не живеем на Луната…

- Мисля, че в изказванията – на Калфин особено, социалната тема доминира. Това е разликата в неговия език и в неговите послания спрямо останалите кандидати. При него е засилено това послание. Посланието за това, че тече мощен, масивен процес на обедняване в страната, свързан с увеличаване на безработицата, намаляване на покупателната способност, намаляване на потреблението, оттам – свиване на производството. Увеличава се социалната диференциация. Тази тема е засегната, но не в глобалния й контекст, който в големите европейски столици, в Ню Йорк доминира глобалния контекст. Не можем да очакваме в една провинция да доминира глобалния контекст, както не можем да очакваме България да е център на света.

- Имам усещането, че живеем от избори до избори…

- Правилно ви е усещането, защото липсата на държавност в най-драматична форма се изразява в липсата на последователност и на приемственост в политиката. Не съществува държава на света, която може да постигне успех без дългосрочни национални цели, спазвани от всички или поне повечето политически партии от тези, които се сменят на власт. Нито въпросите на образованието могат да бъдат решени от едно правителство, нито въпросите на здравеопазването, да не говорим за инфраструктурни. Това, което липсва в България, тази държавност – е именно тази приемственост и последователност. У нас наблюдаваме – взима се властта въз основа на плюене на другите, човек сам се тупа в гърдите колко е велик. После идва друг, който казва, че предишният е кретен, започва да движи колата в съвършено различна посока… Така като се сменя посоката и няма последователност, вероятността движението да е кръгово, е много голяма. Ние стоим на едно място. Не може само с отрицание. Политическата борба изисква конкурентност и претенции към конкурента, но изисква и приемственост. Излишно е да давам примери, но ако погледнем какво се случи, когато Обама беше избран в САЩ. Джордж Буш-младши по световна оценка е един от най-слабите президенти в САЩ, нанесе огромни щети на тази страна. Но ние не видяхме хулителство и постоянно преследване и заиграване с много ниски страсти, което видяхме в сегашното правителство. Настоящето правителство заиграва на най-ниските страсти: “Аз ще накажа виновните.” Това беше мотивът – основният припев в първата година от управлението, което е чиста лъжа. Както виждаме – нито един не е наказан, нито има намерение някой да бъде наказан, нито има намерение за социална справедливост в тази страна. Така че става дума за чиста демагогия.

- След като няма намерение за социална справедливост, какво да направят българите – всичките ли да емигрират?

- За съжаление, те го правят. Опасявам се, че не можем да го спрем. Истината е, за съжаление – отново подчертавам, че в последните 2-3 години имаме нова, прясна вълна на песимизъм и емиграция. Проблемът е, че нацията се обезкръвява не просто от към работна сила, работна ръка, а се обезкръвява откъм мозък, от компетентност и способности. Виждаме всеки ден, че е все по-трудно да се намери добър учител, добър лекар, все повече са грешките. Все повече заприличваме на страна от третия свят, където ако имаш сериозно заболяване, задължително трябва да се лекуваш в чужбина. За нас е непривично. Ние имахме образователна система, имахме здравна система, които изпълняваха функциите си. Друг е въпроса на каква цена – че са неефективни. Така или иначе не беше проблем човек да има добър учител и добър лекар. Сега вече това е проблем. Същото и за добър инженер и т.н.

- Още по-страшното е, че броя на самоубийствата се увеличава. Увеличават се и опитите децата да се самоубиват…

- Самоубийства има и в много богати, утвърдени общества. В Скандинавия също има завишен процент, но не е от тези социални фактори. Права сте, че в България повишаването на процентите на самоубийства е свързано с депресивност, породена от социална безизходица. Социалната безизходица ражда суицидност и депресивност.