Няма ли да дойдат най-после такива управници, които да ни осигурят мирен, спокоен живот, за да заживеем без страх

Още от началото на промяната у нас се започна едно "ние и те", "тия и ония", "вашите и нашите", което спъва, спира живота ни и до днес. И няма край! Колко са изборите, които преживяхме? Колко средства, колко народна пара се пропиля, за да се изберат (Ха, дано!) най-добрите, най-подходящите, които да поведат хората напред?! Дали напредваме, дали буксуваме, дали назад вървим - това всеки сам знае, сам чувства по джоба, по здравето, по душата си.
Най-напрегнатото време е предизборното. Като се започнат едни доноси, клевети, противопоставяния - край нямат. И толкова зле ни действат, че ни разболяват. Колко семейства се разтрогнаха, колко родови отношения се влошиха, колко хора се изпокараха и се намразиха?! До убийства, до смърт се стига! Колко отрицателна енергия се натрупа в душите ни! Отидоха нахалост мъдростта, хубостта, жизнеността, практичността, характерни за българите. И все заради тона, заради направлението, с което тръгна и върви промяната у нас. Настани се у нас, в обществото ни, в управленците ни старото римско правило "Разделяй и владей!" и ни направи груби, намръщени, зли и дори грозни. Изчезнаха усмивките от лицата на млади, стари, даже и деца засмени се не виждат! Да чуеш смях весел, искрен, заразителен - Боже, това е чудо невиждано! И откъде дойде всичко това? От противопоставянето! От разделянето! Омразата, стресът ни направиха не само неприятни, но ни и докараха страдания и лоши болести. Болен е българският народ, болен от разединението, от отчаянието, от недостига, от липсата на вяра, надежда и любов!
Чака народът с упование онези кандидати за управление, които да имат за основно правило в живота и работата си градивното и здравословното "Обединявай и побеждавай!" Чака знаещите, можещите, уравновесените, спокойните, които да му създадат условия за сигурен и нормален живот.
Защото в живота на всички ни се настани разочарованието, защото злите сили взеха връх, те управляват съдбите ни, а злобата ни залива с отровата си. Сега нормалното е страхът от обиди, от кражби, обири, подслушване, следене... Заключихме си прозорците, вратите, но най-важното - заключихме си душите! Отделихме се един от друг! И няма изгледи за общност, за сигурност и спокойствие!
Какво е това усилно време?! Няма ли да дойдат най-после такива управници, които да ни осигурят мирен, спокоен живот, за да заживеем без страх? Утопия ли е това, което искаме? Приказка - фантастика ли са тези въжделени стремежи на хората? Неосъществимо ли е единението?
Преживял е нашият мъдър народ много и тежки времена - като в разказа на Йовков "Индже". Помните ли как измъчените, страдащите хора се обръщаха към главния герой? Как жадуваха такъв господар - като него млад, хубав?! Прогонва Индже разбойниците - кърджалии, въдворява ред. Тогава праща от връх Балкана, от Жеруна  чорбаджийската щерка - млада, хубава като капка! Пременена, нагиздена върви тя "седем деня нататък и седем деня назад". Никой не я закача. Засмяна тръгва и засмяна се връща! Нима блян безумен е мечтата ни сега за такъв спокоен живот?  
Разделиха се българите на богати и бедни. Пропаст дълбока се отвори между тях! Богатите потъват в разкоша си, а бедните се множат. Те обаче са "тежестта" на държавата, която заради тях все повече потъвала. Скромността стана основният дефицит у нас. Развратът - материалният, душевният, взе надмощие и всява ужас, сее отчаяние! Но колко от свръхбогатите не са вече между живите? Защото правдива е максимата на Франклин: "Развратът закусва с богатство, обядва с бедност, вечеря с нищото и ляга да спи с позора".
Добре е на всички кандидати за власт да има кой да им чете сутрин, обед и вечер "Приказката за стълбата" на Смирненски. А  ние, избирателите, пък ще им напомним стиховете на Плуз:
"Светът е колело огромно,
ту горе, ту долу е с нас.
Сега си на върха, но скромно:
в подножието си след час."
Ние, дето ни наричат "електорат", чакаме да чуем кандидатите за власт да говорят, да мислят, да действат, да работят за всички българи, да казват "Ние с вас, всички заедно!" Да не се делят от хората, да милеят за България, да се грижат за род, родина! Защото ни омръзнаха прехвърлянията на вини, отговорности, дела и пакости от една глава на друга! Омръзнаха ни управленци, които се държат като "сърдит Петко", а нашата торба - все празна!