Делът на българите, които биха продали гласа си за местните избори, остава устойчив в последните години - 12%. Това показва проучване на Асоциация "Прозрачност без граници", направено по тяхна поръчка от социологическата агенция "Алфа Рисърч" от 15 до 17 октомври сред 1000 анкетирани. Резултатите бяха обявени на пресконференция от изпълнителния директор на асоциацията Диана Ковачева и програмния директор Катя Христова.
Един процент от хората отговарят на директен въпрос, че не знаят "дали биха се възползвали от предложение да им платят, за да гласуват за определен кандидат". Според експертите това е прикрита готовност за изборна търговия. Близо 7 на сто от тези, които смятат, че не бива да гласуват срещу заплащане, отговарят така, "защото парите, които се раздават са малко". "Приемливата сума" варирала от 100 до 150 лв.

Това означава, че почти една пета от българите са готови да продадат гласа си, коментираха експертите от асоциацията. По техните данни процентът на тези, които биха гласували срещу заплащане, остава константа, увеличава се само стойността на облагата - около 50 лв. в големите градове и 30 лв. за малките общини.

В изборната търговия не се подбират средства - раздаване на хранителни продукти, опрощаване на заеми, бъдещи ангажименти на кандидатите. Катя Христова отбеляза, че в асоциацията има и сигнали, че действащи кметове организират кампанията за раздаване на енергийните помощи за зимния сезон току преди изборния ден и по този начин влияят на избирателите, у които се поражда чувството на благодарност и изборен ангажимент.

За 58 на сто от тези, които биха продали гласа си, мотивът е "беден съм, имам нужда от пари", а за една пета - "това е единствената полза от гласуването". Близо една трета (31.5%) обаче казват, че ще вземат парите и ще гласуват, за когото са решили. "Четири години ще крадат от мен, по-добре е сега да дадат нещо", отговарят 27.4% от запитаните. Според експертите тревожни са данните, че за 13.7% практиката е на избори да се продават гласове.

Седем на сто от анкетираните заявяват, че техни познати ще гласуват за определен кандидат под страх да загубят работното си място. Два процента от хората пък заявяват, че ще гласуват под корпоративен натиск. Катя Христова коментира, че процентът е нисък, тъй като проучването е на национална база, но в действителност той е доста по-висок в малките населени места.

Процентът на тези, които знаят, че техни познати са агитирани срещу заплащане да станат застъпници на определена партия и да й осигурят гласове, е 9.4 на сто. Едва 1.6% казват, че техни познати ги агитират срещу заплащане да станат член на определена партия и да гласуват за нея.

Според експертите данните от изследването говорят и за непознаване на правилата за финансиране на кампанията. За 40 % от анкетираните парите за кампанията на кандидатите за кметове и общински съветници са от дарения на приближени до партиите фирми, а за 26 на сто - от държавни или общински фирми. Това обаче е забранено и от Изборния кодекс, и от Закона за политическите партии.

Близо една пета (18.9) от българите смятат, че "медиите постоянно правят услуга на кандидатите като ги рекламират".

Над 80 на сто имат съмнения около прозрачността на финансирането на предизборните кампании. Една трета са на мнение, че спонсорството на партиите не е прозрачно в достатъчна степен.

Според 45% от българите отговорността за опорочаване на изборите е на партиите. Други 14.5% смятат, че виновни са организираните престъпни групировки, които по този начин си купуват власт. За два процента от хората обаче изборите не се опорочават. "

Само 4 на сто виждат отговорността у гражданите, които не си защитават правата. Липсва съзнание у българите, че не трябва да продават гласа си, коментираха от "Прозрачност без граници".