За разлика от 2001 г., когато населението е наброявало 7 891 000 души, девет години по-късно то е намаляло до 7 505 000 души. Отбелязан е и отрицателен прираст. Обяснението е негативните демографски процеси през последните десетилетия – застаряване, миграция, повишенa смъртност и ниска раждаемост. Така например раждаемостта през последната година е била около 10 на 1000 души. Изключително обезпокоителен е фактът, че България води класацията сред страните от Евросъюза по равнище на обща смъртност. Тревожен е и проблемът с емиграцията, особено тази сред младите. Всяка година около 70-80 хил. души напускат страната, за да продължат образованието си навън, като малцина от тях се завръщат в страната. Продължава и изтичането на мозъци. От друга страна пък, вътрешната миграция е причина за обезлюдяването на отделни райони у нас.

Прогресивно се увеличава и поколението на над 65-годишните – 2010 г. то е било 1 703 000 души, а след 50 г. ще се увеличи до 2 063 000 души. През 2010 г. трудоспособното население е било малко над 4.7 млн. души, но прогнозата до 2060 г. е да намалее с 2 милиона. Данните сочат, че мъжете у нас живеят около 73 г., а жените – около 77 г. Средната продължителност на живота у нас е по-ниска от тази в държавите от ЕС.

Проф. Атанасов допълни още, че за 65 г. ромите у нас са се увеличили двойно. През 1946 г. те са били 2.42%, а 2011 г. достигат 4.9%. Според специалистите обаче това не е тревожна статистика. Въпреки високата раждаемост при тях е налице и висока смъртност, като средната възраст е 50-60 г. „Нека да не преекспонираме тези тенденции и да не се говори за циганизация на населението. Трудно може ромите да станат 80%“, бе категоричен проф. Атанасов. Но добави, че ромите получават голямо внимание от държавата. „Ние ги научихме на някакви привилегии. Когато общините им предлагат работа, те се мръщят на парите и предпочитат социалните помощи“, допълни той.

Решение на проблема с намаляването и застаряването на населението учените от БАН виждат в подобряването на образователния и здравния статус на българите, както и повишаване на икономическото равнище и заетостта.