Бившият игумен на манастира – покойният Мелнишки епископ Генадий, въртял криминален ракиен бизнес и далавери с тамян от Гърция
Дядо Максим вече не може да изкачи 12-те стъпала към обителта "на собствен ход". Две “извънредни произшествия” скандализираха миряните и Синода тези дни – поредната продажба на архонтска титла от Старозагорския владика Галактион, и извършената ревизия в Троянския манастир, установила липси от касата в размер на половин милион лева. За първото “ШОУ” вече писа, включително и за последиците му – опасност от създаването на трети синод и нов разкол. Разбира се, българските медии стръвно заръфъха темата, по която народното издание определено е “пионер” – алъш-вериша с архонтски звания. Дядо Галактион, или Галактиката, както го наричат събратята му, успя обаче за краткия интервал между “произвеждането” на петричкия бос Иван Кочев-Чомбе и “смилането” на събитието от родните СМИ, още веднъж да сгази лука. Той, или “ние”, по църковному, се самообяви за “свещеноначалник на великия архонтски съвет”, какъвто обаче не съществува в правното пространство на БПЦ. Нещо повече – нашата църква НЯМА ПРАВО по устав да раздава архонтски титли!

“Само Вселенската патриаршия може да удостоява заслужили хора с архонтски чинове. След като се представят пред Вселенския патриарх, те получават специална грамота, която единствена дава право за ползване на архонтските привилегии. А те не са никак малки – особено в Гърция и САЩ.

В Гърция например архонтите могат да изкупуват земи на безценица, за да си правят манастири.

В Америка пък заради тяхното “достойнство”, подсигуряващо им обръщението “ваше превъзходителство”, архонтите се ползват със статут почти на посланици и никой няма право да ги гони”, поясняват наши осведомители от църковните среди. Това са много важни подробности, които българските медии премълчаха или не пожелаха да разгласят.

Освен това с разюзданото раздаване на архонтски звания Старозагорският митрополит вкарвал отците от епархията си и дори самия дядо Максим в тежък конфликт с Вселенската патриаршия.

“Вселенският патриарх, без чиято благословия не може да съществува “висш архонтски съвет”, отдавна е вдигнал мерника на нашия патриарх и сега, навръх 97-ия му рожден ден, Галактиката поднесе на светиня му “чуден подарък”, обобщават нашите хора от БПЦ. И издават и друг съществен детайл от цялата далавера – че всъщност “архонтският съвет” на дядо Галактион бил прикрит масонски орден. Галактион бил шеф на едното от църковните му “разклонения”. Левкийски епископ Павел, любовникът на вдовицата на бай Миле – архонтката Силвия Панагонова – на второто, а третото се контролирало от “истеричния педераст” епископ Тихон от столичния храм-паметник “Свети Александър Невски”.

“Масоните са много подредени и прагматични хора.

Те си избират алчни митрополити, за да лапат от църквата”,

категорични са спецове в проблематиката.

Според тях извършеният наскоро финансов одит в любимия на Максим Троянски манастир приключил със смехотворни резултати – липса на “някакви си” 500 000 лв. “Ревизорите са се изгаврили с българските данъкоплатци. От манастира са изфирясали не по-малко от 15 млн.

И това – по груби сметки.

Освен покойния игумен на обителта – Мелнишки епископ Генадий, ключ от касичката на чудотворната икона са имали и неговите доверени хора. Очевидци твърдят, че в края на “работното време” те прибирали столевките и еврото и оставяли само дребните пари.

Например несменяемият секретар на манастира – бай Данчо, също е имал неограничен достъп до касата. “Този човек си отгледа децата покрай манастира”, кълнат се местните.

“През 2000 г. с официален протокол на Синода бе документирано “чудото” – че иконата на Света Богородица заплакала със сълзи, които ухаят на миро. Тогава дядо Генадий не беше в Троян, но се говори, че имал пръст в инсценировката на “посланието свише”. Тоест, като “Стара майка” е “сънувал сън”, че иконата ще ревне, тъй като са му трябвали свежи пари.

Само за три месеца хиляди хора минаха през манастира. Той беше отворен денонощно. Трябва да се запитаме къде са тези пари? И защо не са били заприходявани?

За да сме коректни обаче, трябва да признаем, че с част от тях Генадий направи ремонт на разрушеното старо източно крило. Но той не работеше с “външни” фирми. А само със свои собствени – най-вече с “Вяра, надежда и любов”.

Мелнишкият епископ не се долюбваше с покойния главен секретар на Синода – дядо Геласий, преди това – Нюйоркски владика. Враждуваха главно по гей линия – кой е “по-по-най” в свалките на млади момчета. Въпреки всичко общият интерес им диктуваше да сключват и “временни примирия”. На всеки празник на Света Петка двамата се уединяваха в обителта, за да договорят количествата тамян от Гърция уж за “нуждите” на БПЦ.

Геласий, като главсек, удряше печата на книжата, а Генадий уреждаше транспорта и финикийските знаци.

А по тъмни доби са си разпределяли огромните постъпления от “акцията”, раздуват “синодални старци”.
Те оборват и брадатата клюка за манастирските казани за ракия, които бълвали нонстоп продукция, пласирана “по света и у нас”.

“Тези легендарни казани отдавна не са в обителта. Останал е само един, за експонат. Всички са изтъргувани на печалба.

Каква беше схемата?

Дядо Генадий купуваше ракия за 2 лв. литъра и за една нощ я “състаряваше” с черничеви клонки и карамелена есенция.

Но това се правеше в бидони, а не в казани. После пробутваше шльокавицата като “отлежала манастирска ракия с мед и билки” срещу 10-15 лв. бутилката. Игуменът дори успя да продаде “патента” на свои колеги от Македония, които също надиплиха дебели пачки от ментетата.

Най-интересното е, че докато беше жив, епископът не допусна ревизорски крак да припари в манастира. За ремонтите на оградата, пред която се извършва водосветът на храмовия празник, и на параклиса, където се изнася чудодейната икона, той ангажира строителни работници от ловешкото село Галата. Бригадир им беше един Симо. Но парите, които са получили, пак не са били отчетени.

Когато дядо Генадий се пресели в отвъдното, остави и манастира, и бригадата “в наследство” на новия игумен – Деволски епископ Теодосий, когото всички синодали наричат “Дяволския епископ”. Този особено брутален тип напъди преди време с крясъци и ругатни инвалиди от манастира. След поредицата съдебни дела, заведени и спечелени от засегнатите хора с увреждания, Синодът най-после успя да го “разжалва”, но епископът е любимец на дядо Максим и изобщо не му пука.

Приближен №1 на Теодосий бе “нежният” йеромонах Кирил с прякор “Малката Кичка” /за да го различават от Кирил Варненски, “Голямата Кичка”/.

Той също къташе “вълшебно ключе” от касичката.

Деволският епископ изсмука бая пара от манастира, за да направи капремонт на бащината си къща в село Драгижево, Великотърновско. Превърна паянтовата постройка в европалат с труда на строителите от Галата.

Но дори и в този “формат” тя не може да се мери със замъка, който си вдигна в Правец неговият предшественик Генадий.

Сега там живее брат му и добре, че го “усвои”, тъй като несметното богатство на Мелнишкия епископ бе разграбено за часове след кончината му. Естествено, покойният игумен не бе вложил и стотинка лични средства в строежа”, осветяват машинацията наши клирици.

По техните думи наглият Теодосий, който е известен със слабостта си към луксозните возила, си купил два чисто нови автомобила “Пежо 307” от фирмен магазин във Велико Търново и броил кеш над 70 000 лв.

Как става това при заплата от 550 лв.?, питат се Божи служители, но “отговор не чакат”. Поне не в този живот.
В синодалните кръгове от известно време са в обращение и други скандальозни истории, свързани с нерегламентираните харчове в Троянската света обител.

Един прост пример. Само асансьорът, построен специално за главата на БПЦ, за да може да преодолее 12-те стъпала от входа, е глътнал почти половината от тези липсващи 500 000 лв., “хванати” от ревизорите. За екстрата са платени цели 220 000 лв., които, то е ясно, пак не били осчетоводени, твърдят запознати.

“Гостите на дядо Максим ядат, пият и се веселят в манастира с безотчетни пари.

За всички масрафи на Негово светейшество, организирани в Троянската обител, той не е дал пукнат лев. Как така?! Нали за “високата чест” да са в неговата компания и на “неговата” трапеза трябва да плащат поканените!
И досега се говори, че гостите на Максимовите пиршества отмъквали от манастира каквото им хареса – старинни икони, скъпи дарове, златна и сребърна църковна утвар с висока стойност, редки богослужебни книги...

“Всеки владика влачеше като бръмбар сламка, каквото докопа. На всичкото отгоре висшите синодали са толкова стиснати, че карат шофьорите си да наливат бензин в лимузините за сметка на манастира”, дорисуват “картинката” родни духовници. От тях изтече и информацията, че за да “няма сърдити” заради асансьора на патриарха, управата на елитната обител е бръкнала в “кацата с меда”, за да осигури модерна придобивка и за монасите - просторна компютърна зала тип аквариум.

“В резултат калугерите с “меки китки”, а и не само те, по цял ден седят пред екраните и си чатят със “себеподобни” или със “загорели” мацки в сайта gepime. com”, подсмиват се под мустак представители на черното духовенство.