Скоро с мои познати, седнали на раздумка на чаша кафе, се върнахме, както премиерът на България Борисов обича да го прави, за да търси виновни в оправдание на собствената си управленска импотентност и некомпететнтност, в годините преди 1989 г., че и по рано.

Спомняхме си какво е било, как е било, кой и къде е учил и кое е било малко или много престижно.

И така от дума на дума, приятел мой ми каза следното – „Едно време цвета на нацията, умните и можещите момчета влизаха във висшите военни училища, имаше страхотен подбор и наистина в армията имаше отлични кадри. Тези, които не ставаха за офицери в армията, отиваха и учеха за милиционери, а който и за милиционер не ставаше – пращаха го да учи за пожарникар, но навсякъде стриктно те проверяваха до девето коляно за чисто минало, за да не се окаже, че в рода ти е имало "врагове на народа“.

Не бях чувал подобна мисъл, но като се сетих за образа на „вожда и учителя“ Борисов, излиза, че моят познат има право.

Без да обиждам пожарникарите – те си имат своя рискован труд, но истината е, че за да управляваш една държава трябва да си много повече от един пожарникар и това е видно, предвид провала на България под ръководството на един представител на това съсловие.

Та моят съвет е – на 23 октомври нека всички заедно да отидем до урните, да дадем своя глас и да помогнем на един пожарникар отново да поеме пътя към онази професия за която е учил. Той само за нея става / макар, че и това вече е под съмнение / предвид провала му във всичките останали начинания. Нека го сторим, защото от неговата некомпетентност и некъдърност страдаме всички ние и ще страдат нашите деца и внуци.

Нека го сторим, защото не ми харесва факта, че ако през периода 2001 - 2008 година се равнявахме по останалите източноевропейски народи, то сега, през 2011 година, се равняваме по Колумбия и латиноамериканския свят. И то благодарение на един пожарникар, повярвал си, че може да бъде нещо повече от това.