Българският премиер Бойко Борисов се изправя през ключово предизвикателство на президентите и местните избори в неделя във време, когато икономиката в най-бедната държава членка на ЕС се забавя, междуетническите напрежения се засилват, а корупцията се разраства, пише агенция "Франс прес".
Агенцията отбелязва, че президентът в България е с предимно церемониални функции, но все пак държавният глава може да налага вето при определени обстоятелства, а партиите гледат на поста като на своеобразна политическа награда.

Агенцията отбелязва, че наред с Росен Плевнелиев, който има най-голяма подкрепа според социологическите проучвания, Ивайло Калфин и Меглена Кунева, има още около 15 кандидати, сред които и "пънк-рок певец". Анализатори обаче предупреждават, че проучванията на общественото мнение в България може и да не са надеждни, което означава, че "всякакви конфигурации са възможни на балотажа, включително и Калфин срещу Кунева", смята Цветозар Томов от "Скала".

"Ако 52-годишният Борисов, който управлява от юли 2009 г., не успее да изпрати своя кандидат Плевнелиев в президентсвото и ако партията му не получи подкрепа на местните избори, това би било тежко поражение за шампиона по карате", пише "Франс прес" и допълва, че кабинетът Борисов има затруднения на няколко фронта, като се опитва да намали разходите на правителството и да овладее бюджетния дефицит, без да навреди на икономически растеж.

Агенцията отбелязва, че след като България се е присъединила към ЕС, средната работна заплата не се увеличила на 700 лева, а безработицата през септември е достигнала 9.45%. Корупцията и организираната престъпност остават широко разпространени въпреки обещанията на бившия полицай и частен охранител преди парламентарните избори да се справи с проблема. През септември Холандия и Финладния блокираха кандидатурата на България и Румъния за членство в Шенген. Общественото доверие в политиците и държавните институции остава ниско, като проучване от тази седмица показва, че един от всеки петима гласоподаватели има намерение да продаде гласа си.

Според изследване на Transparency International 7% от българите са под натиск от своя работодатели за гласуват за определен кандидат, а 80 на сто смятат, че нарушенията на изборите са нещо нормално. Международните наблюдатели ще следят внимателно протичането на изборите заради разпространеното купуване на гласове и корупционни практики.

Около 12% от българите биха се съгласили да продадат гласа си за който и да е кандидат срещу 30 до 50 лева. 6.8% от запитаните биха го направили за 50-75 евро. Transparency International отбелязва, че купуването на гласова с пари, храна или опрощаване на дългове е обичайна практика от падането на комунизма насам, особено сред ромското население. Организацията разследва твърдения, че понякога цели избирателни комисии в малките градове са подкупени и могат да манипулират резултатите в неделя.

Забавящата се икономика, корупцията и слабите държавни институции насаждаи и етническо напрежение, най-вече сред ромското малцинство, което е окло 700 хил. души или 9% от населението. "Сблъсъци на национални ниво избухнаха миналия месец след твърдения, че роднини на ромски бос, който според местните жители се радва на безнаказаност, са убили младеж", пише "Франс прес".

Крайнодясната партия "Атака", на чиято подкрепа Борисво разчита в парламента, се надява да извлече полза, като кандидатът й за президент Волен Сидеров призовава за премахване на ромските гета и за из на "местни полицейски сили".