Един най-обикновен български ден     Добре дошли в София! Как живее едно средностатистическо българско семейство? Какви са проблемите му, какви са мечтите му? В навечерието на изборите германската телевизия АРД показа на зрителите си как протича един обикновен български ден.  

 

Репортажът започва с кадри от софийското метро, в което няма опасност човек да се загуби, тъй като то има 1 линия, преминаваща през средата на 2-милионната българска столица и свързваща някои от сателитните квартали с центъра на града. Това скоро ще се промени, тъй като в момента се строят и други отсечки, се казва в материала.

Следват кадри от кв. "Дианабад", бивш ж.к."Червена звезда", в който си съжителстват нови административни сгради със стъклени фасади и стари сиви панелни жилища от времето на социализма. Тук-таме сред тях има и новопостроени жилищни сгради с шикозни балкони и малки кафенета, фризьорски салони и аптеки на партерните етажи.

Лекарството срещу стреса

Обувките - пред входната врата!

В едно такова жилище живеят Красимир и Милена с двете си малки дъщери. На влизане обувките трябва да останат на входа, а на гостите се предлагат розови домашни чехли. Милена е на 34 години и не ходи на работа, за да се грижи за двете си деца. Красимир е съдия, макар да прилича на борец. Току-що се е върнал от работа и си е налял чаша уиски - като лекарство срещу стреса в службата: "През последните 2 години съм произнасял средно по 25 решения на месец. Още 250 случая лежат на бюрото ми. Обвиняват ни, че няма осъдени обвиняеми, както и че съдебната система не работи."

За българските стандарти 40-годишният Красимир не печели зле за съдия от Софийския градски съд - 1 500 евро месечно, от които 2/3 отиват за погасяване на банковия кредит за жилището. За живеене не остават много. "Стараем се да си подбираме по-евтини почивки", кава Красимир.

Най-големите разходи на семейството са децата, за тях те са започнали да харчат  още преди да се родят. Милена разказва на кого, колко и за какво е трябвало да плащат за раждането - 800 лева за избор на екип - с квитанция, и 400 лева на ръка на лекаря - без касова бележка. Общо 4-5 пъти Милена е ходила при този лекар и винаги е плащала по 70 лева - без касова бележка.

По-нататък от репортажа на АРД става ясно, че Красимир се съгласява с твърдението, че това е чиста форма на корупция, както и че като съдия е длъжен да направи нещо срещу това явление. И въпреки това - семейството му си е платило на докторите.

Проблемите се решават с пари под масата - все още

Никой не може да промени системата?

Отпивайки поредна глътка от чашата си с уиски, той казва, че е можел да направи нещо в конкретния случай, но това нямало да промени нито системата, нито поведението на лекарите. Красимир си обяснява ситуацията с ниското заплащане на лекарския труд в държавните болници. Затова 99 % от лекарите продължават да работят по същия начин, казва той. 

Към края на репортажа Красимир обяснява: "За нас нищо не се промени след приемането на страната в ЕС. Освен това, че като ходим до Гърция си показваме само личните карти. Трябва да направим уговорката, че може би положителните ефекти от това бяха заличени от икономическата криза от 2008 година."

След това телефонът извънява, Красимир вдига слушалката, а Милена отива да направи чай към домашно приготвения сладкиш. Едно най-обикновено българско семейство - с тези думи завършва репортажът от София, излъчен по първа германска обществена телевизия АРД.

 

АГ/АРД/КЕ, Е. Лилов 

Редактор: М. Илчева