В България вече не се пише закон, ако в него няма предвидени солени санкции. Много често чиновниците правят и кампании за попълване на бюджета с масово събиране на глоби. Драстични разлики от-до пък позволяват субективизъм и произвол при налагането на наказанията АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

Полицията си извоюва правото да преценява дали да глоби някого с 500 или 1000 лв. Освен това те налагат глоби и с фишове, и с наказателни постановления до 50 лв., които пък не могат да бъдат обжалвани в съда. Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

България все повече става държава на глобите. И може би е първенец по предвидени, несъбрани и абсурдни глоби в света. Дори в Семейния кодекс (СК), който би трябвало единствено да урежда отношенията между съпрузи, родители и деца, има заложени драстични санкции. А в Наказателния кодекс, колкото и да не е за вярване, се предвиждат странни наказания - глоба до 500 000 лв. за незаконна сеч, за проповядване на фашистка идеология - до 5000 лв., за клевета до 15 000 лв., докато в същото време, ако някой зарази нарочно друг човек с венерическа болест, ще се размине с 200 лв. За едно и също нещо се предвижда глоба веднъж 50, друг път 500 лв.

Вече изобщо не се приема нормативен акт, ако в него няма солени санкции, а в НК има неподозирани чудеса при определянето на размерите на глобите - и когато е заедно със затвор, и когато е като отделно наказание. Последно КАТ отново показа безумието на записването, определянето и налагането на глобите.

Така Пътна полиция размаха плашилото на максималните глоби за водачите, които отказват проверка за употреба на алкохол - с дрегер или кръвна проба. Заплашиха ги с най-високата санкция - 1000 лв. Според Закона за движение по пътищата за подобно нарушение се предвижда от 500 до 1000 лв. Няма никакво обяснение защо законодателят е предвидил такава разлика, както и откъде накъде КАТ ще решава дали да налага максимума от раз.

Това обаче е само един пример.

Проблемът с глобите е далеч по-дълбок

и се корени в това, че в родното законодателство има големи несъответствия, празнини, процедурни проблеми, тежко преодолими трудности при събирането - изобщо пълен хаос.

Всичко тръгва още в общия нормативен акт, който установява що за наказание е глобата, как и кой я налага, за какви нарушения и т.н. Става дума за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), приет в далечната 1969 г. и кърпен над 20 пъти. Той е не само остарял, непълен и двузначен, но и съдържа поредица безумия. Едно от тях са предвижданите административни наказания, сред които наред с глобите и временното лишаване от право да се упражнява определена професия е и общественото порицание, което от години изобщо не се прилага. Другото е, че

глобите се определят не само със закон, но и с укази

А от доста години укази може да издава само президентът, който с тях може само да обнародва закон, да назначи посланик, висш държавен служител или да даде генералски пагони. Но с указ не може да се определи глоба. Изобщо не подлежи на коментар текстът в ЗАНН, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Безумен или не, в този закон е записано определението за глоба: "наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума". Следва и указанието, че за непълнолетните глобата се заменя с обществено порицание. Друг е въпросът, че по-надолу пише, че всички наказания се налагат на лицата над 16 години, а от 16 до 18 години също са непълнолетни. Но това е дребен проблем в сравнение с куп други неща.

Най-скандалното е, че

законът допуска вариации на размерите на глобите "от-до" без никакви ограничения

Това ражда условия за субективизъм и произвол. Самият ЗАНН предвижда, че "който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от правителството, се наказва с глоба от 100 до 2000 лв." Ако пък наруши акт, свързан с данъчно, митническо, валутно или екологично законодателство, глобата е от 400 до 3000 лв. Отделно за същото нарушение са записани глоби и в поредица други закони - данъчни, митнически, валутни и екологични. Което е против принципите на правото изобщо.

Наказанието за едно нарушение трябва да е на едно място, а не е

Според ЗАНН глобата "се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение". Единственото указание обаче е, че при определянето на размера трябва да се "вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя". Нищо повече от едно добро пожелание. Някой да е чувал за глоба, която да отчита имотното състояние на санкционирания? Или да се отчита тежестта на нарушението или подбудите?

И тук идва драмата с това, че в ръцете

на чиновници е оставено да преценят дали човек да бъде глобен със 100 или 2000 лв.

А изобщо не е без значение дали ще е долната или горната граница. А подобни "маржове в глобите" има с хиляди и дори десетки хиляди, които са предвидени в българските закони.

Какво означава, ако си забавил да декларираш покупка на имот в данъчните, може да те глобят от 10, та чак до 400 лева например. Кой решава дали да са 15, 30, 200, 300 или пък 400? Практиката глобите да се определят на око, в зависимост от това как се е събудил даден чиновник, без никакви правила е много порочна. Защото така и не намерихме човек, който да каже защо дадена глоба е 20 лв., друга 100, трета 1000, а пета 10 000.

Вторият проблем е в

слагането на задължителна долна граница

Така ако човек не си върне изтеклия международен паспорт или го загуби или повреди, глобата е от 20 до 150 лв. Т.е. тя е най-малко 20 лв. А в ЗАНН е записано, че "не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер". И така се получава затворен кръг, при който дори и закъснението например при невръщане на паспорта не може да осуети глобата.

Тук е мястото да се посочи още едно безумие - и то е, че държавата често крие какви глоби е приела и не ги популяризира. Така стотици хора не знаеха например, че има глоба за невърнат паспорт. Санкцията бе тайно вмъкната при едни от промените в закона за българските документи за самоличност наред с още поне 50 изменения. И никой не информира обществото. И няколко години след промяната

няколко десетки хиляди "изгоряха" и платиха поне по 20 лв.

Някой ще каже, че щом го пише в закона, гражданинът е длъжен да го знае и че незнанието на закона не извинява никого. Само че глобите са наказания. Освен това те са десетки хиляди и са предвидени в поне 2000 нормативни акта. Е, кой може да ги знае всичките? Очевидно е, че трябва час по-скоро да се оправи режимът на глобите, за да е ясно колко точно, при какви точни условия и при какви обстоятелства ще се налагат те.

Има и още един проблем. Неестествено е за човек, който получава 300 лв. заплата, да се определи 1000 лв. глоба. Несъизмеримостта на някои наказания на няколко пъти направи впечатление и на чуждестранни експерти. Затова може би най-добрият вариант е

глобата да е определен процент от работната заплата в страната или от

среднодневния доход на дадено лице. Такива примери, включително и как се изчислява този среднодневен доход, има в няколко европейски страни.

Защото в България глобите отдавна са престанали да бъдат наказания и са "по-скоро средство за причиняване на гражданска смърт". Според експерти глобата е изключително тежко, дори непосилно наказание не само за осъдения, но и за цялото му семейство (при това при конституционното и законово деклариране, че отговорността е лична). Специално в наказателното право се отчита другата крайност - абсолютният размер на глобата без възможности за реагиране при тежест на вина и имотно състояние. Така на практика се получава, че за един глобата няма дори да бъде забелязана като разход, а за друг ще е финансов крах.

Да не говорим, че засилването на размерите и на репресията е явно обратно пропорционално на събираемостта на сумите. И голяма работа, като си предвидил глоба или си повишил нейния размер - примерно за превишена скорост или каране на кола след употреба на алкохол, - като не можеш да я събереш.

Има още нещо. И съдии, и адвокати смятат, че администрацията не е компетентна да определя степента на глобата, защото това е своеобразна юрисдикция, т.е. правораздавателен акт, и трябва да се налага от съда. Що за демократична е обаче държава, в която чиновникът масово регулира отношенията с глоби и не подлежи на никакъв контрол?

-------------------

Какво може да се направи?

- премахването на възможността за субективизъм при налагането на глобите и при определянето на размера им

- малко на брой и невисоки по размер, но ефективни глоби

- глобата да съответства на нарушението

- нейният размер да се определя, като се има предвид и имотното състояние на глобявания

- всяка нова глоба да се популяризира в обществото - за да не се прави нещо тайно от хората, и, второ, за да се повиши превантивната й роля

- да се прегледа законодателството и да се премахне дублирането на различни глоби за едно и също нарушение в различни закони

- да се уреди ясно и еднозначно въпросът с глобите по фиш и квитанция, които по сега действащото законодателство не подлежат на обжалване и са източник за произвол

- да се уеднакви материята така, че да не се позволява примерно на отделни ведомства или на общините да си приемат и пишат каквито им падне глоби

- създаване на условия и стимули за плащане

- ясно и точно да се определят доказателствата за дадено административно нарушение