Oткровено казано, изненадан съм от заканите на г-н Доган за обесването.

(“Ако има предателство, ще те обеся, да знаеш. Бактън от такива, издигаме ги, стимулираме ги и в един момент си мислят, че всичко им се полага.” Така Ахмед Доган се заканил на кандидата за кмет от ДПС на Доспат Пламен Айвазов пред пълна зала избиратели. В Доспат кметът Антим Пържанов, който спечели с ДПС на предишния вот, сега е кандидат от ГЕРБ.)

Никога преди г-н Доган не си е позволявал подобен език. Дано не се повтори историята със село Кочан от 2009 г.

Може би Доган се чувства обиден – инвестирал е в кадри, а немалка част от тях се оказаха “предатели”.

Но в конкретния случай версиите за неговото поведение според мен са поне три:

Първо, г-н Доган губи нерви в навечерието на тези избори.

Второ, наистина му е писнало от “предатели”.

Трето, вдига си цената преди президентския вот на 23 октомври.

За мен и трите версии са валидни. Но най-вече третата. Защото социолози и медии му напомпаха цената и сега трябва да чакаме едва ли не тежката дума на г-н Доган най-вероятно на балотажа на президентските избори.

На второ място бих сложил версията за битката за местната власт.

В т.нар. смесени райони фактически досега ДПС имаше монопол. Т.е. печелеше убедително навсякъде. Но, изглежда, г-н Доган е усетил, че ГЕРБ очевидно успешно го преборва или поне се опитва. Не навсякъде, разбира се. Гледайки дебата за Кърджали, имам усещането, че г-н Хасан Азис стои доста добре. Но на доста места ГЕРБ мачка и вероятно това също е сред причините за заканата на Доган да беси онзи, който го предаде.

Така стигам до третата версия, спомената тук на първо място – че може би Доган вече започва да губи нерви.

Казвайки всичко това, изпитвам жал, че в ХХI век в държава-член на ЕС, отново се делим по етноси, а не се опитваме да се обединим като българи около някаква кауза дори по повод изборите на 23 октомври.

Не съм клиновед, но наистина оставам с впечатлението, че всеки път, когато се зададе по-сериозна ситуация, изведнъж г-н Доган влиза в действия, които за него като политик са необясними по принцип. Втори път се оказва, че той едва ли не трябва да си напомпа електората, с което го отделя от българите.

Говоренето на турски е елемент от напомпването на неговия електорат, но по този начин де факто Доган като че ли умишлено се старае да отдели българските турци.

Като прибавим и това, че покрай Кирил Рашков и българските цигани са отделени от “българските българи”, това наистина ме кара да мисля, че някой има изгода да съществува това, ако щете, етническо, националистическо напрежение.