В един момент отношенията ни с Кичка Бодурова охладняха, но не съм я заплашвал с кучета-убийци Любимецът на няколко поколения Георги Христов е завършил Държавната музикална академия, специалност “Поп музика”. Има над десет издадени албума. На 8 от тях е продуцент, а на последните 4 – и продуцент, и издател. Автор е на музиката и текста на 90 на сто от песните, които изпълнява. Пее на пет езика. Три пъти е носител на наградата Гран При – в Прага, Малта и Букурещ, съответно през 1993, 1999 и 2000 г. Лауреат е на “Златният Орфей”.

Репортер на “ШОУ” засече естрадната звезда в кърджалийския Дом на културата, където певецът ще “подгрява” предизборната кампания на Ивайло Калфин и Стефан Данаилов.

..........................
- Стефан Данаилов и Ивайло Калфин дълго време ли ви ухажваха, за да “подгрявате” кандидатпрезидентската им кампания?
- Честно казано, г-н Калфин не го познавам, но със Стефан съм приятел от много години и за мен той е един изключителен български артист и една голяма личност. За мен е чест да го подкрепя в тази кандидатура за вицепрезидент. Не съм много на “ти“ с политиката, но често казвам, че политиците трябва да се занимават с политика, инженерите - с инженерство, творците - с творчество. Аз космонавт не мога да бъда!

- И вашата колежка Лили Иванова застана “хард” зад БСП, като изяви желание да пее за червените на митинг в Пловдив. Но в зората на демокрацията бе в “услуга” на СДС. Нормално ли е това?
- Нещата много се промениха в България за тези 20 години и смятам, че преди всичко артистът е артист. Той излиза на сцената и е длъжен да защити своето изкуство пред публиката и самото му присъствие може би помага за внушението на идеите. СДС преди 20 години беше едно, сега е друго…

- Съпътстват ли ви често сакатлъци на сцената, у дома или пътувайки за концерти?
- Нормално е, в живота не всичко е цветя и рози. Ето оня ден, не бях с шофьора си, тръгнах да паркирам колата, не видях един дънер на 30 см от земята, закачих бордюра и вратата отиде. Недомислие пак… Трябва да приемаме нещата такива, каквито са.

- “Андрей Баташов си отиде умишлено, отиде си от обидата, която получи”, казвате в телевизионно интервю, но без да конкретизирате повече. Какво имате предвид?
- Думата “умишлено” не ми харесва… Не знам дали съм я казал или не, тя е била явно в друг контекст. По-точно е – целенасочено търсеше своя край. Той беше обезкуражен от всичко, което се случва в страната. Ние бяхме изключителни приятели в продължение на много години. Един блестящ човек, актьор, благородник по душа, който не можа да понесе това, което се случва с културата в България. Казвам го, пък който както иска да го разбира…

- Неговата свръхчувствителност ли го уби?
- Така мисля! За съжаление

не беше достатъчно силен като характер…

- Оправихте ли си отношенията с Кичка Бодурова? Преди време в жълтата преса гръмна скандал, че сте в брутална война с нея, защото сте я приютили у дома си, тя пък ви задигнала две ценни картини и отпрашила за Америка. Като сте разбрали за кражбата, сте заплашвали колежката си с кучета-убийци, които отглеждате във Волуяк?
- Аз не съм ги развалял /има пред вид взаимоотношенията с Кичка Бодурова – б.а./. Ние поддържахме много добри приятелски отношения, които в един момент охладняха. Аз не съм се карал с нея, не съм я заплашвал с кучета-убийци. Това са пълни глупости, това са абсолютни измислици! Как да ги нарека? – измислици на пасквилите. Няма такова нещо!!! Все пак живеем в ХХІ век, ние сме цивилизовани хора… Не може с един човек да си седял на една маса, да си делил две съседни стаи, да сте делили чашката си и в един момент… Това са такива небивалици. За съжаление станахме много жълти, и то боклучарски жълти. Ние станахме кафяви. Не знам дали разбирате цвета…

- Човек трудно може да ви познае с тоя мургав тен. Навярно добре сте си отдъхнали през лятото. Впрочем къде прекарахте топлите месеци?
- В България и по света. Бях в Турция, Гърция, Израел, Испания, бях и на нашето Черноморие. Съчетавах работата с почивката.

- Известно е, че вашият дом във Волуяк е вашата крепост. С какво го обновихте напоследък? Апропо, колко души можете да посрещнете наведнъж?
- Това лято си почивах, не съм се занимавал с домашни ремонти, но в момента там има бригада, която реновира лятната кухня в лятната градина.

Посрещал съм между 70 и 100 човека вкъщи…

- Излизате на сцената едва 6-годишен в софийския бар “Москва” с песента “Бу-бу” на Оскар Бентън. Оъществихте ли детската си мечта?
- О, да! Отдавна съм я осъществил и най-голямото щастие за мен е да бъда на сцената, да работя за публиката. И още по-щастлив ме прави това, че след толкова години на работа моята публика още ме подкрепя, все повече се подмладява, идват нови поколения, които виждам пред себе си. Това може само да ме радва.

- В началото на своята кариера, още като студент, гастролирате в Монголия и бившия СССР с биг-бенда на Вили Казасян. След това гостувате в Европа, Азия и САЩ. Това лято пак сте прошетали Стария континент. Популярна ли е все още българската естрадна песен в чужбина?
- Все още ценят големите български имена. Аз се радвам на голям успех в Русия,

там Лили Иванова е една икона.

Емил Димитров, светла му памет, също. Васил Найденов се ползва с много добро име, дует “Ритон”… Продължават да ни обичат и ценят и днес.

- Зорница Попова и Мария Нейкова са първите композитори, които ви подават ръка. На какво ви научиха те?
- Имам много спомени с тях, защото съдбата ме свърза много тясно, приятелски и със семействата на двете. За тях никога не говоря в минало време. Те са космополитни жени, епохални таланти, гении на нашата епоха. За съжаление пак не така добре оценени и много бързо забравени. Няколко години, след като си отиде великият Емил Димитров, почти забравихме неговите песни, не се слушат. Нашият народ затова е на това дередже, защото винаги е бил чуждопоклонник и никога не е ценял своето!

- Вие самият пеете на пет езика!?!
- Вече запях и на иврит /официалният език в Израел – б.а./. Не ми е проблем.

- През годините постоянно обогатявате репертоара си в стилово отношение – балади, диско, рок, латино, рок, фолк… С какво ще изненадате феновете си?
- С много неща, особено в новия си албум, който е почти готов и ще се появи през следващата година. Ще има песни в хаус, в рап, с много модерни рападжии. Не спирам да работя и не смятам да спирам. Докато имам силите да го правя и имам подкрепата на моята публика, аз не мога да я изоставя…