Някъде измежду светлото соцбъдеще на Т. Живков,  европейските и атлантически перспективи на Костовото СДС, смяната на чипа на Симеон, социалната държава на Станишев и тройната му коалиция, както и фискалната и магистрална концепция на Борисов, българинът все повече изчезва.

Първоначалното той започна да  изчезва духовно. Облекчената култура, наричана за кратко чалга, започна да претопява възрастните и да моделира подрастващите. Към океана от пошлост и безнравственост се втурнаха, подмамени от блясъка на смирненския град, без да се усетят,  милиони българи. Разтварянето им в този разяждащ океан е толкова неусетно, че никой не усеща момента, в който се е превърнал в поредната източена банкова сметка и поредният хакнат мозък.

След което паразитиращата непроизвеждаща политическа класа, безпроблемно започва да се разпорежда със съдбата на тази вече напълно безволева играчка- в неин ущърб и за свои користни цели. При това без никой от потъналите дори и не мисли да се противопостави.

Огромната машина за манипулации, включваща всички познати медии, най-вече телевизии и преса (интернет все още е относително свободен), под формата на китайска капка всяка секунда промива и избива от мозъците на тези милиони всяка мисъл, която би навредила на паразитите.

България обезлюдява. Първоначално по периферията, а сега вече и към центъра. Всеки може да умре внезапно- от „грижи“ в болница, блъснат на улицата или убит при грабеж. Такива случаи се преекспонират гръмко в медиамелачката няколко дни. Но не за да се търсят причините, а за да се насажда страх. Защото страхът е основната причина хората да се хвърлят в разяждащия океан.